Пазарите през есента

Обичам пазарите през есента…  Толкова цветни и шумни, безпардонни, истински, живи.

Пазарите са пълни с емоции…  с човешки контакт. Неподправен, свиреп.

По пазарите за секунди се раждат вселени от любов и омраза, от привличане и отблъскване, от скандали, ругатни, усмивки и благодарности, от покани „Ела пак при мен” и изгонвания „Махни се оттук, че ме дразниш”…

Пазарите – цветни и живи като нас. С всички аромати в себе си, с всякакви крясъци на едно място – гневни, любовни, отчаяни, обнадеждени.

На пазарите хората идват и си отиват, стоките се изчерпват, а понякога не им е сезона…

И ние така се изчерпваме, опразваме се, нямаме какво да дадем… до следващата есен, когато ще сме богати на плод, приспани от зимата, напоени от пролетта, ожарени от лятото….

Обичам пазарите през есента…

Вземи си кексче

Впечатляващо е как щастието се съдържа в миниатюрни мигове, толкова миниатюрни, че понякога може да ги пропуснем. През колко миниатюрни мигове минаваме на ден, без изобщо да ги забележим, през колко минути щастие галопираме ежедневно в търсене на: …. щастиетo .

Оказа се, че между всички крайни срокове, цели и планове се случвали разни хубави неща. За да го прозра (и преживея), на мен ми трябваше и приятелка, която на другия ден си тръгва, две колелета, два часа, един праг, на който да седнем, 4 кексчета, две чаши с кафе… и ние двете… Какво повече 🙂

И докато си бъбрехме и философствахме за живота, покрай нас минаха толкова хора за своите кексчета. Хапваха ги на крак или ги понасяха към вкъщи – няколко скъпоценни мигове пауза. Вътре момичетата правеха още и още, а през вратата на кълбета излизаше аромат на какао.

Където и да съм сега, всеки път щом замирише на какао, си спомням за нашите малки неделни следобедни кексчета.

Какво щастие повече трябва, щом точно пред теб има няколко мига от него 🙂 takeacake

Вдъхновение на понеделник

images4

Най-голямата безнравственост е да се захващаш за работа, която не умееш да вършиш.

Наполеон

Вдъхновение на неделя

images01

Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.

Оскар Уайлд

Вдъхновение на събота

images

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: “Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?” Тогава чух глас, който ми рече: “Смирението“.

Св. Антоний Велики