Благодаря ти за мейла, мила приятелко…

imagesБлагодаря ти за мейла, мила приятелко! В момента сме на толкова различни вълни и всичко, което ми казваш ми звучи като на чужд език. Но, мисля, че имаше смисъл от него, защото твоята гледна точка ми помогна да видя къде съм в момента, какво искам и не искам. Благодаря ти!

Казваш да направя нещата на инат. Не искам да правя нищо на инат. Уморена съм. Искам да правя това, което ми се прави. Не искам да правя нищо, което не ми се прави.

Казваш да обърна негативното в позитивно. Не искам. Не искам да отричам реалността, да я изкривявам и да се самозалъгвам. Не искам да зачерквам чувствата си и да им казвам „Не, вие не сте такива, вие сте други“.

Всъщност искам кръстопът. Не искам да виждам предначертан път и да се чувствам длъжна да го изпълня, защото някога си по някакъв си начин съм решила нещо си… Искам да съм свободна да тръгна навсякъде.

Не искам да мисля за бъдещето, искам да съм тук и сега и да се възползвам от тук и сега. От това какво чувствам сега, какво искам тук, в този момент.

Не искам да слагам етикети на себе си, на това, което казвам и на това, което мисля и чувствам. Нещо е такова каквото е. Точка. Без осъждане, без „а“, „но“, „че“, „обаче“.

Да, мейлът ми е негативен. Такъв е. Аз съм негативна. Такава съм. Това е част от мен. От личността ми (сега или по принцип). Имам право да бъда негативна. Имам пълното основание, по дяволите, да бъда негативна.

Може би искам да не знам. Сега се чувствам по-свободна. Всичко е възможно. Всяка посока е възможна, всяка дума е важна, всеки човек е интересен. Попивам като гъба това, което виждам, чувам, срещам. Чувствам се като малко дете, което гледа света със широко отворени очи и е ненаситно. Малките деца „не знаят“…

Искам да бръкна в черната вода и да видя какво ще изкарам от там. Сещаш ли се, мила приятелко, за тази приказка за Златка Златното момиче. Наскоро някой каза нещо и аз се сетих за нея. Помислих си, че може би реката и сменящите се цветове символизират сменящите се етапи в живота. От всеки етап можеш да изкараш нещо, стига да се престрашиш да се потопиш. Като бях малка винаги се питах какво ли е щяла да хване Златка Златното момиче, ако се беше потопила в другите води, а не в златната?!

Аз сега ще се потопя във водата (ако ще да е черната, негативната, депресивната, ядната, безперспективната) да видя какво ще хвана.

Благодаря ти, мила приятелко, за мейла. Наистина ми помогна много да си дам сметка къде съм. В мъглата. Всичко може да излезе пред мен. Нищо не се вижда и не се чува. Безброй варианти…

Из 2010г.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s