За личната и гражданска позиция

images2Всяко време, в което са живели хора, е имало своите особености. Малките ни лични животи се развиват на фона на големия общ живот. И за съжаление или не, не можем да се извадим от контекста, да затворим очи и да се преструваме, че това, което се случва отвън не касае нас.

От една страна стоя АЗ – моята кариера, целите и амбициите ми, семейството ми, децата ми. Аз се различавам от човека, който стои на съседното бюро, или на автобусната спирка до мен. Неговата съдба е различна от моята и тя не се отнася до мен. Неговите скърби и радости са различни от моите и нямат същото значение за мен. Аз сама за себе си съм ценност, важно е как се чувствам аз, какво искам аз.

От друга страна обаче стоим НИЕ. Тези, които делим една обща съдба на някакво общество. Нас ни касаят едни и същи въпроси – колко е минималната заплата, каква е цената на тока и парното, какви данъци плащаме, какво е нивото на образованието, какво е нивото на престъпността. Дори да успееш да изолираш себе си и семейството си от повечето от тези фактори, то поне един ще касае и теб. Касае ни какви са хората около нас и какво точно им се случва. Какви ценности имат тези хора, какво е важно за тях, колко щастливи са и колко са нещастни. Дали ще се смеем, когато говорим с тях, или ще ни се плаче.

Колкото и индивидуалистично да сме настроени, не можем да вземем гумичка и да изтрием фона, на който сме нарисувани. Той винаги присъства.

И тук идва един малък конфликт. От една страна другият е много различен от мен, от друга страна доста си приличаме. Сложени сме в една рамка, на едно и също платно.

АЗ срещу НИЕ или АЗ и НИЕ?!

Някой ме попита дали се интересувам от политика. Аз отговорих „Не” и след това ме попита как тогава изразявам своята гражданска позиция и как допринасям за развитието на обществото.

Не гледам парламентарен контрол и не чета изявления. Не ходя по протести и не се включвам в подписки. Защото нямам доверие в политиката. А за мен тези дейности са политика, но на някой друг. И не съм сигурна какви цели стоят отзад.

НO вярвам, че работя за обществото и допринасям за неговото развитие. Работя върху себе си. През цялото време. Развивам се и инвестирам време, енергия, търпение в себе си. В това да мога да разбера другия, да надрасна предразсъдъците си и да видя човешката му душа отдолу. Работя върху това да не осъждам себе си и останалите, още по-малко преди да съм ги опознала достатъчно добре. Работя върху това да не деля света на бял и черен, а да го видя в пълнотата му… върху това нищо човешко да не ми е чуждо. Работя върху това да мога да задавам въпроси и да бъда критична към случващото се.

Работя върху себе си, защото съм единственото нещо, което имам със сигурност и съм най-силното си оръжие, най-голямото си упование.

Вярвам също така, че развивайки себе си, ние развиваме и тези около нас. Това правило важи с пълна сила за професията на психолог, която съм избрала, както и за много други професии.

Вярвам, че личността ни е това, което може да обогати обществото в най-голяма степен и да му даде бъдеще.

Засега това мога да направя за нашето общо общество. И го правя всеки божи ден, въпреки че понякога е толкова изкушаващо просто да се откажа и да затворя очи. Да се вглъбя в малкия си свят, в клюките за съседа, във възмущението от този или онзи политик, във вайкането колко сме зле и как не ставаме за нищо. Има и такива дни, да. Но другите сякаш са повече.

Днес това мога да направя. И да споделя този текст с вас. Нашето общо общество.

Валерия Иванова

Реклами

One thought on “За личната и гражданска позиция

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s