За доблестта

defaultВъзхищаваме се на доблестните хора, които ни показват по филмите или присъстват в историята ни. Кой спасява живота на някой друг, кой отдава живота си в името на кауза и идея. Това са големите хора, хората за пример, които дават вяра в човешкото у човечеството. Филмите и героите, които успокояват, че Алтернативата е възможна, че обществото би могло да смени ъгъла на зрение и да види и прозре някои истини.

Никак не е нужно обаче да живееш в смутно време, в размирен град или на умираща планета, за да покажеш своята доблест. Достатъчно е да живееш в своя живот и нито педя настрани. Защото съдбата на всеки от нас ни предоставя безброй възможности да бъдем уплашени, но смели, да направим всичко възможно децата ни да живеят по-добре от нас, да следваме личната си собствена кауза и да правим малки стъпчици към това да развиваме общността, в която живеем… дори тя да се състои от 2-ма души.

Едно от най-доблестните неща, и с това от най-трудните, е човек да поеме живота си в ръце. Това не означава да измисли ново духовно течение или да съгради утопичен свят… не, това означава да поеме отговорност за себе си. Да вземеш тежки решения, да допуснеш, че вероятно ще нараниш и другите, и себе си. Да приемеш, че е нужно да се откажеш от важни за теб неща или да помолиш другите да замълчат, за да чуеш по-добре собствения си глас.

Понякога също толкова доблест се изисква да съградиш метафорично и буквално собствен дом, колкото и да създадеш утопичен свят. Също толкова усилия може да коства да изкажеш истинското си и съкровено мнение пред група хора, колкото да водиш речи за световния ред на някоя трибуна. Понякога се налага да вземеш тежкото решение да се откажеш от нещо – от връзка, от професия, от град или държава. И този отказ може да изисква също толкова тежка жертва, колкото да се откажеш от личното щастие в името на обществото. А понякога е нужно също толкова епично напрягане на воля, за да продължиш – да продължиш в опазването на вярванията и ценностите си, да продължиш в променянето на ситуацията, в която се намираш, да продължиш да опитваш, докато не се почувстваш щастлив и удовлетворен.

За поводите за болка, уплаха, тревога няма класация, няма степенуване.Това са чувства, които съществуват без да е възможно от тях да се извлече аргумент защо го правят. Те просто го правят. Дават поводи на всички нас ежедневно, ежечасно, ежеминутно да проявим своята доблест и да се превърнем в герои на собствените си животи.

Аз лично им благодаря!

Валерия Иванова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s