Вземи си кексче

Впечатляващо е как щастието се съдържа в миниатюрни мигове, толкова миниатюрни, че понякога може да ги пропуснем. През колко миниатюрни мигове минаваме на ден, без изобщо да ги забележим, през колко минути щастие галопираме ежедневно в търсене на: …. щастиетo .

Оказа се, че между всички крайни срокове, цели и планове се случвали разни хубави неща. За да го прозра (и преживея), на мен ми трябваше и приятелка, която на другия ден си тръгва, две колелета, два часа, един праг, на който да седнем, 4 кексчета, две чаши с кафе… и ние двете… Какво повече 🙂

И докато си бъбрехме и философствахме за живота, покрай нас минаха толкова хора за своите кексчета. Хапваха ги на крак или ги понасяха към вкъщи – няколко скъпоценни мигове пауза. Вътре момичетата правеха още и още, а през вратата на кълбета излизаше аромат на какао.

Където и да съм сега, всеки път щом замирише на какао, си спомням за нашите малки неделни следобедни кексчета.

Какво щастие повече трябва, щом точно пред теб има няколко мига от него 🙂 takeacake

Advertisements

По домашно в Стая номер 5

images4Този петък ви препоръчвам да се насочите към Стая номер 5. Това е още едно място, чийто интериор е за продажба. Мен тази идея, честно казано, не само ме развълнува, но дори и нещо повече – допада ми.

Има някаква атмосфера на „даването” из тези места. Сякаш собствениците са щедри и любящи към своите посетители и са готови да им дадат частица от мястото, което са създали. Без значение, че не е даром. Пак си е раздяла с това, което си сътворил. А и нещо повече – готов си мястото, което обитаваш, постоянно да се променя – едни неща си тръгват, други пристигат. Все пак ние правим едно място, не вещите, нали така?!

Ние да се върнем в стая номер 5. С моя приятелка я посетихме в някакъв мъртъв час – следобед. Бяха свършили почти всички сладки, беше свършило и млякото. Бяхме и само ние. И тук нещо ме накара да се почувствам още повече като у дома си. Момичето ни остави да си бъбрим в стаята и отиде да купи мляко. Просто така. Допусна, че ние сме добри и разбрани, няма да изпокрадем интериора или оборота, няма да счупим нищо и няма да избягаме с неплатена сметка.

Много приятно чувство. Да допуснат, че нямаш намерение да им направиш нищо лошо. Толкова ни изненада този жест. Почти толкова, колкото откритието, че щом така се стъписахме, значи в нашия свят подобно нещо се случва рядко. Да допуснем, че някой ще е добър към нас и няма да ни нарани. Да допуснат, че ти ще си добър и няма да нараниш…

Хубаво е да си намираш инсайти из разни неочаквани места. Затова мисля да се върна там отново и да се поразровя още малко. Нещо ми подсказва (сигурно менюто им), че във вечерните часове ще е още по-интересно.

А за тези, които смятат да минат оттам през деня, препоръчвам домашните сладки.

Още нещо забравих да ви кажа – Стая номер 5 се намира в София, на Евлоги Георгиев 96 .

Валерия

Гурме с Локал

images2Заведенийната терминология малко ми убягва. Затова като прочетох някъде из мрежата, че мястото Локал било гурме бистро, не достигнах до никакъв извод, освен че думата ми звучи олдскуул (ама това е друга история).

И на своята романтична вечеря една петъчна вечер се запътихме натам. Имахме много хубав повод за празнуване, така че какво точно щяхме да срещнем в Локал, нямаше кой знае какво значение. Но първото ни впечатление, докато си правехме резервацията, беше много приятно – изключително любезен и отзивчив персонал. Не знам дали аз напоследък имам късмет с любезните хора или ние българите малко сме се променили?!

Останахме очаровани. За малко обаче да останем и гладни (това явно означавало бистро с гурме кухня) 😉 Малко ни помогна късмета – имаше останало от обедното меню. И то не какво да е останало, а невероятен пай с агнешко месо. Изключително вкусен! Препоръчвам го за тези, които ядат месо! А за вегетарианците бих препоръчала хумуса, който е поднесен с много вкусни хлебчета.

Изобщо добре ни се получи вечерята. Принос имаше и това, че мястото е много непринудено – няма текстилни вишневи кърпи, бели покривки и сервитьори, които ти дърпат стола. А и че ние си пристигнахме щастливи там.

Хубаво е, когато успяваш да не оставиш настроението си на малките случайности.

Тръгнахме си приятно замаяни от чилийското вино, което се оказа, че ни е оставило още един подарък за другия ден – леко главоболие. Него бих го премахнала от менюто следващия път. 🙂

П.П. Още нещо за тези, които искат да посетят Локал – намира се на ул. Шейново 2 в София.

Валрерия Иванова

Ракия Бар Ракета

imagesНе съм пияч на ракия. Не съм и разбирач. Не, че разбирам от какъвто и да е алкохол кой знае колко, но да кажем, че съм от онези, които предпочитат да говорят за вино (колкото да се намират на приказка ;)). Въпреки това, с вино или без вино, напоследък стане ли дума за по-разчупено и интересно място в София, съм на първа линия. Око да види, ръка да пипне.

Така се озовах в Ракия бар Ракета с приятелка на по ракия и най-чесновия катък, който съм яла последните години.

Много ми хареса. Не знам дали беше от изпотената ледена чаша с ракия „Ракета” (ама много ми се услади), дали беше от катъка (не въпреки, а заради чесъна), дали от любезния, непринуден и симпатичен сервитьор или от разговора с моята приятелка. Или от всичко наведнъж. А може би няма никакво значение (стига сме анализирали, дайте малко да преживяваме :)).

От каквото и да е, мисля да се завърна там някоя петък вечер. Но с предварителна резервация. Защото се оказа, че в сряда вечер всички маси вече са резервирани и ако можеш да гаврътнеш ракията си за 40 минути – добре, ако не можеш – здраве да е :).

Още нещо ми се иска да ви кажа по този повод – не е важно къде си, а с кой си 🙂 Наздраве!

П.П. За тези, които ще го посещават – намира се в София, на Янко Сакъзов 17.

Валерия Иванова

В Био Кафето на чай

images2Толкова ми е втръснало от типичните кафе-барове, с една и съща светлина, едни и същи мебели и една и съща думта-думта музика 🙂 Затова направих кратък онлайн обзор на находящите се в централна София варианти. Така попаднах на Био Кафето и моментално го поставих в to do листата, а при първата възможна следобедна среща с приятелка се насочихме натам.
Обичам кафе, няма какво да си кривя душата, но съвсем от скоро обичам и чай. Така че изненадващо в Био кафето никоя от нас не пи от специалното кафе със специалните био зърна. Аз пих чай, а тя – горещ шоколад. Едната от нас остана възхитена, другата не толкова. И не защото нещо не беше наред, а просто защото за горещ шоколад очаквахме да опитаме нещо малко по-различно. Той по-скоро приличаше на мляко с какао, но пък за сметка на това – с много специално какао. Да кажем, че това беше техния прочит на напитката „горещ шоколад”, а нашите очаквания (както често се случва) развалиха отчасти удоволствието от срещата ни с него.

За сметка на това моят чай с индийско орехче, канела и разни други от ароматни по-ароматни неща беше невероятен! Честно казано май не съм попадала на толкова богат откъм вкус чай дори и във Veda House (но там менюто е толкова голямо, че със сигурност не съм опитвала всичко). Поднесоха ми го с мини паничка с мед, ама не от онзи мед, който виждаме по стелажите на големите хранителни магазини, който е полупрозрачен и има вкус на вода, захар и сгъстител… Неее… медът си беше от съвсем истинския мед, изваден от нечий пчелен кошер, тъкмо започнал леко да се захаросва. Аз и мед доскоро много много не обичах, но Био кафето изпусна този ми период, така че се нахвърлих с особено настървение към купичката мед. Имах съвсем сериозното намерение да си го изям всичкия. Е, не успях, но човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. 🙂

Истината е, че бях гладна и ако Био кафето предлагаха нещо соленичко, една малка домашна кифличка например, то със сигурност щях да си взема.

Както и да е, мястото наистина е различно с много приемливи цени. Можеш да си купиш по-голямата част от интериора, да разгледаш книжките от стелажите, да си чуеш приказката 🙂 Мястото побира много малко хора, а с високите тавани, мозайката по пода, масите и столчетата от полуподръчни материали, може да мине за не толкова уютен, колкото ценен малък склад за срещи, идеи, мисли и хубави емоции.

И още нещо за тези, които смятат да го посетят: намира се на ул. Лавеле 19 в София.

Валерия Иванова