Господин Ибрахим и цветята на корана – второ четене

images

Момо, имаш си само два крака и трябва да се грижиш за тях. Ако обувките ти убиват, значи трябва да ги смениш. Защото няма да можеш да си смениш краката.

Да си призная нещо: рядко прочитам едно и също нещо два пъти, въпреки че винаги съм вярвала, че вероятно би било полезно занимание. Просто обикновено ми е любопитно какво има в следващата книга и после в следващата, и в по-следващата… Обикновено чета бързо, направо засмуквам цели абзаци, представа си нямам как не съм се задавила досега 🙂

С г-н Ибрахим обаче успях да се заседя на повторен разговор. И това, което остана в моите мисли (вероятно се различава от това, което е останало във вашите), е историята за пропукването на основите на един сив и тъжен живот.

Зад падащите стени със сигурност има смърт, въпросът е дали ще съумеем след края да поставим ново начало? Дали ще приключим със старото, за да направим място на новото? Като наранена мъртва кожа, под която може да се развие нова. Въпросът е колко ще помогнем на тялото си да я сътвори. Дали ще го храним и поим достатъчно и с точно онова, което му е нужно?

Необходимите витамини за Момо се явяват в лицето на г-н Ибрахим. И колкото повече Момо попива от тях, толкова по-силна става личността му, раната заздравява, коричката се обелва и под нея излиза Мохамед.

Не че Мойсей не е достатъчно добър. Ако го нямаше него, нямаше да го има и Мохамед. Но той е част от една стара рана, която понякога тупти и боли… Не че искаме Мойсей да изчезне завинаги, но нека си тръгне, а ако някой ден реши да се върне, ще се опитаме да го полюлеем в обятия и да го утешим…

И още нещо: г-н Ибрахим всъщност може да се казва г-н Авраам, защото Ибрахим е мюсюлманската вариация на Авраам. А Авраам е Бащата на еврейския народ. А г-н Ибрахим е избраният баща от Момо… А Момо е и от Мойсей, и от Мохамед.

С господин Ибрахим си давах сметка, че евреите, мюсюлманите и дори християните са имали сума ти общи велики мъже, преди да се захванат да се млатят едни други.

Валерия Иванова

Advertisements

Господин Ибрахим и цветята на корана – първо четене

images5

– Понякога е по-добре да изоставиш едно детство и да оздравееш от него.
Рекох й, че психологията не е по моята част, аз съм по бакалията.

Авторът на тези редове е Ерик-Емануел Шмит, а книгата е част от поредицата, посветена на основните световни богове: малко за исляма, малко за християнството, малко за будизма.

„Господин Ибрахим и цветята на корана“ разказва за срещата на едно тъжно момче със загадъчния бакалин г-н Ибрахим. В неговото лице Момо открива бащата, който никога досега не е имал – този, който да даде живот не само на тялото му, но и на духа му. Книгата проследява диалога между двамата, който превръща момчето в мъж и му дава силата да се самосътвори. Така Мойсей става Мохамед.

Прочетох всички нейни страници на един дъх. Вдишах и издишах и някъде между тези два акта в мен се просмукаха разни парчета от съдържанието. Не минах през нея внимателно, не спирах, за да преработя приетите букви. Изконсумирах я на екс и от нея малко ми се разместиха представите в главата. Може би затова сега като мисля за нея в съзнанието ми излизат само ярки несвързани помежду си фрагменти, сякаш части от животите на много различни хора.

В малкото странички като концентрат са събрани и горчилката на болката, и лекия ненатрапчив вкус на надеждата, и киселостта от опитите да издрапаш над повърхността, и сладостта от това да срещнеш рамо, на което да се опреш.

Освен всичко това в изреченията в красива плетка са втъкани теми за нагласи, предразсъдъци, Бог, религия и какво ли още не.
Толкова емоции присъстват на няколкото странички на това книжленце, че трудно би било да не успееш да се свържеш с никоя от тях.

Въпросът е как е възможно толкова много да бъде казано и почувствано с толкова малко букви?! И какъв беше този Попол?

П.П. И още нещо – определено ще пробвам от нея отново 🙂

Валерия Иванова