Домашна халва за ангелчета

халваНеобходими продукти:

1/2 чаена чаша зехтин;
2 чаени чаши пълнозърнесто брашно(грахам/ръжено/пшеничено);
1 чаена чаша тахан(сусамов/слънчогледов)
3/4 чаена чаша мед

Може би се чудите защо съм определила халвата да е за ангелчета. Ами, сега ще ви разкрия тайната, която далеч не е толкова сложна и заплетена. Преди известно време съдбата ме срещна с едно чудно същество, което въплъщава в себе си безкрайните любов и чистота – с една дума ангелче. Та от този момент ние се грижим един за друг – кой с каквото може.
Наскоро с ангелчето си купихме халва – нормалната купешка, която сме я яли всички. Но след като си опита няколко вкусни хапки, ангелчето се смути, защото съзнанието му беше толкова чисто, че не искаше да се трови със захарта и безбройните „Е-та“. Тогава обаче забелязах нотка на тъга в очите му и си казах, че трябва да намеря начин да направя халва хем вкусна, хем безвредна.

Разрових се аз и попаднах на тези съставки, които не само че се приготвяха по безумно лесен и бърз начин, но и технологията беше безвредна. Та ето как става домашната халвичка за ангелчета:

1. В тиган изсипвам зехтина и го слагам на много слаб огън – колкото да се затопли съвсем леко. В никакъв случай не трябва да се прегрява зехтина като за пържене.

2. Веднага след като се затопли зехтина, сипвам двете чаши брашно и бъркам, докато брашното поеме мазнината.

3. Веднага добавям тахана, като продължавам да бъркам, докато стане хомогенна смес и свалям тигана от котлона.

4. После на водна баня затоплям меда, но много внимателно, за да не заври (всички знаем, че е вредно мед да се добавя в горещи напитки или храни). След като е леко топличък го дърпам и него от котлона и добавям таханената смес към меда. Бъркам до получаване на гладка смес.

5. Намазвам малка тавичка с малко зехтин и изсипвам топлата халва. Разтилам я с нож, за да стане равна и гладка, увивам я с прозрачно фолио и я оставям в хладилника да се стегне.

6. Режа я на симпатични парченца, които могат да се оставят върху салфетки, ако ви се струват по-мазнички.

Резултатът беше едно много щастливо и благодарно ангелче, и моето удовлетворение да го видя, че пак може да си хапва от любимата халва, без да се тревожи.

Та това е моята история за домашната халвичка, ангелчетата, любовта… Дано ви се е сторила, ако не толкова интересна и вълнуваща, то поне вдъхновяваща да дарите радост на ангелчетата около вас.

Борислава Джутева

Реклами

В Био Кафето на чай

images2Толкова ми е втръснало от типичните кафе-барове, с една и съща светлина, едни и същи мебели и една и съща думта-думта музика 🙂 Затова направих кратък онлайн обзор на находящите се в централна София варианти. Така попаднах на Био Кафето и моментално го поставих в to do листата, а при първата възможна следобедна среща с приятелка се насочихме натам.
Обичам кафе, няма какво да си кривя душата, но съвсем от скоро обичам и чай. Така че изненадващо в Био кафето никоя от нас не пи от специалното кафе със специалните био зърна. Аз пих чай, а тя – горещ шоколад. Едната от нас остана възхитена, другата не толкова. И не защото нещо не беше наред, а просто защото за горещ шоколад очаквахме да опитаме нещо малко по-различно. Той по-скоро приличаше на мляко с какао, но пък за сметка на това – с много специално какао. Да кажем, че това беше техния прочит на напитката „горещ шоколад”, а нашите очаквания (както често се случва) развалиха отчасти удоволствието от срещата ни с него.

За сметка на това моят чай с индийско орехче, канела и разни други от ароматни по-ароматни неща беше невероятен! Честно казано май не съм попадала на толкова богат откъм вкус чай дори и във Veda House (но там менюто е толкова голямо, че със сигурност не съм опитвала всичко). Поднесоха ми го с мини паничка с мед, ама не от онзи мед, който виждаме по стелажите на големите хранителни магазини, който е полупрозрачен и има вкус на вода, захар и сгъстител… Неее… медът си беше от съвсем истинския мед, изваден от нечий пчелен кошер, тъкмо започнал леко да се захаросва. Аз и мед доскоро много много не обичах, но Био кафето изпусна този ми период, така че се нахвърлих с особено настървение към купичката мед. Имах съвсем сериозното намерение да си го изям всичкия. Е, не успях, но човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. 🙂

Истината е, че бях гладна и ако Био кафето предлагаха нещо соленичко, една малка домашна кифличка например, то със сигурност щях да си взема.

Както и да е, мястото наистина е различно с много приемливи цени. Можеш да си купиш по-голямата част от интериора, да разгледаш книжките от стелажите, да си чуеш приказката 🙂 Мястото побира много малко хора, а с високите тавани, мозайката по пода, масите и столчетата от полуподръчни материали, може да мине за не толкова уютен, колкото ценен малък склад за срещи, идеи, мисли и хубави емоции.

И още нещо за тези, които смятат да го посетят: намира се на ул. Лавеле 19 в София.

Валерия Иванова