Поръсени с магия

images4Пиша това, защото понякога не успявам да повярвам в магията. И изведнъж светът ми става един сив, скучен и труден за преглъщане. Реалистът в мен често хваща за двата крачола мечтателят и го приземява, плясва му два шамара и му казва да се освести.

Чудя се обаче кой ли печели от това?

Свидетели сме на какви ли не вярвания и невярвания, хиляди лични светове, изпълнение с убеждения за това или онова. „Убеден съм, че животът е труден”, „Убеден съм, че трябва да разчитам само на себе си”, „Убеден съм, че с позитивните си мисли мога да въздействам на съдбата си”, „Убеден съм, че всичко, което ми се случва е по Божията воля и така трябва да бъде”, „Убеден съм, че няма Бог, рай и душа и след като умрем всички ние просто изгниваме” и т.н. и т.н.

Често влизаме в жестоки спорове заради вярванията си. Чуваме за абсурдното и смехотворно вярване на някой и моментално започваме да го убеждаваме колко е нелепо.

Но не мога да спра да се питам: Кое е по-важно – в какво вярваме или какви ни прави това, в което вярваме?

Понякога вярванията ни, абсурдни и наивни, могат да ни дадат криле или да извадят неподозирани сили от нас. Вярването на Пауло Куелю и Ерик-Емануел Шмит (и кой знае на колко още други) за това, че са преживели трансцедентално преживяване, ги е направило писатели. Има ли значение дали това вълшебство е заблуда или не? Вярването в магьосничеството е сбъднало мечтата на Пауло Куелю да бъде световноизвестен писател, а духовно преживяване в пустинята ни е дарило с един прекрасен съвременен творец, какъвто е Ерик-Емануел Шмит.

Имаме нужда понякога да бъдем поръсени с малко магия. И тя би подействала само ако вярваме в нея. Някои от нас са по-склонни да го направят, други, колкото и да се опитват, си остават скептични.

Но моля ви, мили хора, уважавайте магията на другите. Дори да ни се вижда лъжовна, не знаем какви чудеса може всъщност да сътвори!

Валерия Иванова

Advertisements