Вземи си кексче

Впечатляващо е как щастието се съдържа в миниатюрни мигове, толкова миниатюрни, че понякога може да ги пропуснем. През колко миниатюрни мигове минаваме на ден, без изобщо да ги забележим, през колко минути щастие галопираме ежедневно в търсене на: …. щастиетo .

Оказа се, че между всички крайни срокове, цели и планове се случвали разни хубави неща. За да го прозра (и преживея), на мен ми трябваше и приятелка, която на другия ден си тръгва, две колелета, два часа, един праг, на който да седнем, 4 кексчета, две чаши с кафе… и ние двете… Какво повече 🙂

И докато си бъбрехме и философствахме за живота, покрай нас минаха толкова хора за своите кексчета. Хапваха ги на крак или ги понасяха към вкъщи – няколко скъпоценни мигове пауза. Вътре момичетата правеха още и още, а през вратата на кълбета излизаше аромат на какао.

Където и да съм сега, всеки път щом замирише на какао, си спомням за нашите малки неделни следобедни кексчета.

Какво щастие повече трябва, щом точно пред теб има няколко мига от него 🙂 takeacake

Advertisements

Всякаквообразни мъфинчета

мъфиниНеобходими продукти:
300 гр пълнозърнесто брашно(може и друго)
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. хлебна сода
1/4 ч.л. сол
60 мл прясно мляко
125 гр краве масло (добре е да прочетете на опаковката количеството краве масло – трябва да е поне 82%)
200 гр захар
3 големи яйца (може 4 по-мънички)
2 големи банана или 3 по-малки
120 гр шоколадов чипс
120 гр орехи
какао – по желание

Големите фенове на „Хари Потър“ сигурно вече са ме разкрили. Може би се досещате за всякаквовкусовите бобчета на Бърти Боб – ако ли не – добра причина да се потопите в един вълшебен свят.

Ето как се появиха моите разноформени мъфини. Една вечер обикаляхме с ангелчето (да, същото от халвата) да търсим алуминиеви формички за печене на мъфини, но удряхме на камък във всеки магазин. Беше спешно, защото трябваше да ги направя същата нощ, за да ги пратим сутринта на едни приятели, които аз все още не познавах, но в последствие, след като прекарахме един уикенд с тях, и най-накрая се срещнахме, се оказаха едни от най-топлите и прекрасни хора, които някога съм срещала. Та да се върна отново на вечерта с мъфините. В крайна сметка купих листчета, които трябва да се поставят в специални форми за печене, от които аз нямах.

Прибрахме се вкъщи и започнах:
Първо включих фурната на 200 градуса и поставих маслото отгоре, за да се отпусне. После взех най-голямата си тава, намазах я леко с олио, за да не ми се скъсат листчетата за печене и наредих поне 20 хартиени формички. След това смесих в купа брашното, бакпулвера, содата и солта. В друг по-висок съд сложих маслото и захарта и ги разбих с миксер на висока скорост. Започнах да добавям едно по едно яйцата, като след всяко яйце разбивах на ниска скорост.

След това намачках с вилица бананите, добавих ги във високия съд и продължих да разбивам с миксера. Добавих и брашното – пак разбих с миксера; после млякото – и пак с миксера – до получаване на хубава смес. Не мога да я определя като хомогенна, защото аз използвам пълнозърнесто брашно, но мисля, че 2 минутки разбиване са достатъчни.

Накрая начупих в сместа шоколадовия чипс и натрошени орехи (орехите няма значение дали ще са на по-едри или по-дребни парченца – както ви е на сърце ), но този път разбърках с лъжица много добре, за да могат чипса и орехите да стигнат до дъното на съда и хубаво да се смесят. Ако някой е фен на какаото, може да си добави към сместа.

Дойде ред да изсипвам с лъжица в хартиените формички. Не ги напълних до горе със смес, за да не се изсипят. Тъй като формичките ми бяха хартиени и нямаха никаква опора, сложих още няколко и добавих смес, за да си помагат едни други да не се изсипят. Пекох ги поне 20 мин., но важното е като боднем с клечка да не остава тесто. И като не видях такова на второто отваряне на фурната, извадих цялата тава и какво да видя – мъфините бяха далеч от добре познатия си класически вид.

Но пък изглеждаха толкова интересни – имаше във всякакви форми – на всеки каквото му роди въображението. И тогава се сетих за всякаквовкусовите бобчета и се чудих как да отлича тези мъфини, защото не бяха обикновени, а всякаквообразни и плъзна една усмивка по лицето ми – спомен от хубавото време, което прекарвах с книгите за Хари Потър.

В крайна сметка мъфините пристигнаха при въпросните ни приятели, които още твърдят, че по-вкусни мъфини никога не бяха яли, което мен ме направи безкрайно щастлива. Та така си заслужиха още една порция, която занесохме в Бургас – отново със същите отзиви и едно прекрасно изживяване.

Борислава Джутева

Домашна халва за ангелчета

халваНеобходими продукти:

1/2 чаена чаша зехтин;
2 чаени чаши пълнозърнесто брашно(грахам/ръжено/пшеничено);
1 чаена чаша тахан(сусамов/слънчогледов)
3/4 чаена чаша мед

Може би се чудите защо съм определила халвата да е за ангелчета. Ами, сега ще ви разкрия тайната, която далеч не е толкова сложна и заплетена. Преди известно време съдбата ме срещна с едно чудно същество, което въплъщава в себе си безкрайните любов и чистота – с една дума ангелче. Та от този момент ние се грижим един за друг – кой с каквото може.
Наскоро с ангелчето си купихме халва – нормалната купешка, която сме я яли всички. Но след като си опита няколко вкусни хапки, ангелчето се смути, защото съзнанието му беше толкова чисто, че не искаше да се трови със захарта и безбройните „Е-та“. Тогава обаче забелязах нотка на тъга в очите му и си казах, че трябва да намеря начин да направя халва хем вкусна, хем безвредна.

Разрових се аз и попаднах на тези съставки, които не само че се приготвяха по безумно лесен и бърз начин, но и технологията беше безвредна. Та ето как става домашната халвичка за ангелчета:

1. В тиган изсипвам зехтина и го слагам на много слаб огън – колкото да се затопли съвсем леко. В никакъв случай не трябва да се прегрява зехтина като за пържене.

2. Веднага след като се затопли зехтина, сипвам двете чаши брашно и бъркам, докато брашното поеме мазнината.

3. Веднага добавям тахана, като продължавам да бъркам, докато стане хомогенна смес и свалям тигана от котлона.

4. После на водна баня затоплям меда, но много внимателно, за да не заври (всички знаем, че е вредно мед да се добавя в горещи напитки или храни). След като е леко топличък го дърпам и него от котлона и добавям таханената смес към меда. Бъркам до получаване на гладка смес.

5. Намазвам малка тавичка с малко зехтин и изсипвам топлата халва. Разтилам я с нож, за да стане равна и гладка, увивам я с прозрачно фолио и я оставям в хладилника да се стегне.

6. Режа я на симпатични парченца, които могат да се оставят върху салфетки, ако ви се струват по-мазнички.

Резултатът беше едно много щастливо и благодарно ангелче, и моето удовлетворение да го видя, че пак може да си хапва от любимата халва, без да се тревожи.

Та това е моята история за домашната халвичка, ангелчетата, любовта… Дано ви се е сторила, ако не толкова интересна и вълнуваща, то поне вдъхновяваща да дарите радост на ангелчетата около вас.

Борислава Джутева

Приказка за симпатичния мини чийзкейк

cheesecake_1За хрупкавия блат:
50 гр. Масло
6 хрупкави бисквитки, ситно натрошени

За пълнежа:
250 гр. сирене рикота
50 гр. пудра захар
150 мл. течна сметана
кората на 1 лимон и сокът на ½
1 яйце и 1 жълтък
1 пакетче ванилия или няколко капки есенция

И тази приказка като много други започва така: имало едно време една фея, която живеела в най-вкусната гора, в най-шоколадовия й край и в най-бисквитената къщичка, която можете да си представите. Сигурно се чудите каква пък е тази гора само шоколад, бисквити, сметана и сладки плодове, такова нещо няма. Е, то и феи няма, но пък историята е много вкусна.

Слагайте престилките и продължавайте да четете.

Та, на тази фея веднъж всичко това и се видяло скучно и до болка познато, затова запретнала ръкави (и тя като вас) и си сложила малката, изцапана със сладкиши престилка и решила да създаде нещо ново и различно от всички познати вкусове в гората.

Извадила от един шкаф стара, прашасала форма за мъфини, издухала праха и я сложила на масата. В 8 гнезденца сложила по 1 хартиена форма за кексчета. Извадила маслото от хладилника, разтопила го с вълшебната си пръчица и добавила към него натрошените бисквити.

Разбъркала добре сместа и я разпределила във формичките, като я притискала силно, за да я уплътни колкото може по-добре. Махнала паяжините от фурната и я включила на 150 С (да, тя ползвала от по-старите фурнички, не от новите ПекаСама2013, която би сложила на 130 С с обдухване).

После бързичко взела една голяма купа и сложила вътре любимите си съставки рикотата, захарта, кората и сока на лимона, яйцето, жълтъка и ванилията. Разбила ги добре. След това взела една още по-голяма купа, в която замалко не паднала (добре, че можела да лети) и изляла сметаната вътре. Разбила я добре, докато не станала твърда.

Помагайки си с магия и тананикане изсипала сметаната при рикотата и другите съставки. Разбъркала внимателно и разпределила новополучената смес в хартиените формички. Ударила няколко пъти формата за мъфини в масата, за да уплътни пълнежа.

След това пъхнала суровите кексчета във фурната и ги пекла 30 минути.После изключила фурната и ги оставила да изстинат в нея.

Докато чакала поизчистила вкъщи, прекопала лехичките, поприказвала си с дърветата. Върнала се, извадила кексчетата от фурната, взела любимото си сладко от боровинки от мазата, сложила на всяко кексче по 2 лъжички и ги поръсила с портокалови корички.

Разбира се, тези кейкове са толкова вкусни и си ходят с всичко, така че може да се овкусят и с ягодово сладко, цитрусови плодове, мед и орехи, шоколад, изобщо каквото си пожелаете или имате.

Отхапала едно и била толкова възхитена от вкуса му, че решила да му даде специално име, а именно Чийзкейк. Симпатичният мини чийзкейк, който заобичала от първата секунда.

Мерките на едно мини чийзкейкче:
378 ккал, 7 гр. протеини, 21 гр. въглехидрати, 29 гр. мазнини, 17 гр. наситени мазнини, 15 гр. захари, 0,5 гр. сол, фибри няма.

Доника Сарколева

Един час с Бюфетъ

  coffee-comfort-paper-pen-tea-Favim.com-262186                                                                Седнах на своето столче и се сепнах от тетрадката, която ми беше поднесена като меню.  „Хм, интересно, нестандартно, като че ли ми харесва”. И ето така започна моят един час с Бюфетъ.

От двете сладки неща в менюто беше останало само едното и по този начин се озовах пред чинийка със „Сладък салам”. Три парчета на що годе прилична цена. И една чаша кафе. Мислех да правя нещо друго в Бюфетъ, но накрая просто бях с Бюфетъ. Нямаше как иначе – интериорът напълно ме погълна.

Срещу мен стояха 5 гумени ботуша, закачени на стената. Два чифта и един самотен ботуш. За този, който няма време да обуе и двете си обувки. Тази идея ми хареса. Понякога може и да не дочакаме да открием втория си ботуш, така че по-добре да излезем навън и да се срещнем с Живота, пък макар и само с една обувка… Един сух крак е по-добре от два мокри

Изобщо собствениците на това място явно не си падат много по комплектите. Погледът ми попадна върху чашката ми с кафе и нейната чинийка, която всъщност изобщо не беше нейна. Усмихнах се. Защо всичко трябва да е подредено, да си отива, да  съответства? В живота най-често прилагаме еклектиката: взимаме оттук оттам, съшиваме го за досегашния си опит и гледаме да направим най-доброто с онова, което е в ръцете ни. Тук и сега. Ако за да си изпием кафето чакаме перфектната чашка за чинийката в шкафа, може и да си останем без кафе. Не е ли по-добре да грабваме възможностите, които ни се предоставят, макар и те да не съответстват на комплекта, който сме построили в главите си?

Колкото повече погледът ми обхващаше мястото,  толкова повече въодушевлението ми растеше. Дори и лампите не съответстваха една на друга. Шарени бяха и столовете, напомняйки, че можеш да седнеш навсякъде – на червения стол, на зеления стол, на пейката – да сменяш места и да пробваш света…

И така неусетно си хапнах сладкия салам. За първи път опитвам такъв десерт. Бисквити, какао и ядки. Три неща, които обичам, едното от които не ми понася много добре. Но вярвам, че си заслужава понякога да прекрачиш някоя дребна непозволеност в името на простото и неподправено удоволствие.

 Всичко беше толкова прекрасно и тъкмо планирах с кого ще дойда тук следващата петък вечер, когато ме лъхна миризмата на запалена цигара. Някой пушеше до мен и с това си действие бързо намали децибелите на ентусиазма ми.  Поредното напомняне, че преди да отлетим към облаците и да направим крайното си заключение е добре да огледаме нещата още един път…

П.П. Още нещо за тези, които искат да прекарат своя един час с Бюфетъ – намира се на „Екзарх Йосиф” 44 в София.

Валерия Иванова