На сестра ми

azidenitoМила моя сестричке! Благодаря на Бог, че си се родила около мен и те е срещнал с мен. Ти си едно от най-хубавите неща, които са се случвали в живота ми.

Помниш ли как се биехме като малки? А колко се състезавахме? Аз имах предимството на това, че съм по-голяма и можех да чета, можех да пиша, можех да правя толкова неща, които ти не можеше. И много ти се фуках. Помниш ли как исках да ми викаш „Како”, но ти гордо и твърдоглаво отказваше и за сметка на това ми казваше „Ляльо”, което в превод означава не какво да е, а: ”ВалериЙО”.

Бясно се мъчеше да ме настигнеш. От засилка чак зъбките ти паднаха рано, порасна на височина и от 5-годишна си най-достойния и остроумен събеседник. Никой не можеше да предположи, че си с четири години по-малка от мен. И сега не могат. Искаше да ме догониш във всяко едно отношение и не само го направи,ами и профуча нафукано покрай мен с бясна скорост. И сега потичваш пред мен, а аз от време на време като ме издразниш те сритвам малко … и после казвам, че е за отскок.

А след това как ми го връщаш!!!

И сега се бием, няма какво да го крием, само че вече не с нокти, а с думи. И после се обичаме пак толкова много. И правим най-стабилните съюзи, тихомълком, без дума да е необходимо да си кажем.Защото сме сестри. А при сестрите отношенията постоянно се движат, променят се, блъскат се в крайностите. Обхващат целия емоционален спектър. Тръгват от „Какво по дяволите прави роклята ми в куфара ти?” до „Ти си едно от най-хубавите неща, които са се случвали в живота ми!”.

Честит рожден ден, Дени!

От Валерката

Advertisements