Лимонада за душата – втора част

summer_lemonade-limonadaЛимонада
2 ч.ч. захарен сироп
2 ч.ч. пресен лимонов сок
10 пресни стръка мента
Резенчета лимон

Начин на приготвяне:
Изцедете лимоните, сложете сока им в кана и добавете студена вода. След това добавете захарния сироп, като го сложите според вкуса си. На финала разбъркайте добре и добавете няколко кубчета лед. Отгоре сложете резенчета лимон.

А когато животът ти поднесе лимони, събери им горчилката, събери им цялата киселост и я сложи в съд. В стъклена каничка. В твоята стъклена каничка, от твоята кухня, от твоята крепост и твоя дом.

Огледай я тази киселост, опитай я. Вкусът е толкова силен и натрапчив, но в този сок плуват онези витамини, които ще укрепят тялото и душата ти, ще ги направят по-силни и по-устойчиви на бурите на живота. Този сок е сокът на живота, който оцелява.

Когато си в киселостта, тя не ти харесва. Идва ти да я изплюеш, да я махнеш от себе си, но често ситуацията ни е такава, че или трябва да се удавим в нея, или да я превърнем в лимонада. Реалността се живее, не се бяга, реалността се хваща и от нея се оформя най-доброто за момента нещо.

Да си в киселото е много трудно, насълзяват ти се очите, замъглява ти се погледа, обръща ти се стомаха. И ако не е студената вода, да те опомни, може да си останеш там. Затова студената вода е неизменна част от рецептата за лимонада. Тя ще те отрезви, ще стегне мускулите ти, ще вдигне адреналина и ще си готов/а за действие. За скок, за борба, за бягство – за движение.

Струва ми се, че ролята на студена вода може да играе някое наше осъзнаване. Много често се забъркваме в каши до шия, защото затваряме очите си за начините, по които действаме и по които другите действат, за вярванията, които имаме за себе си и за света, за чувствата, които бушуват в нас. Затова в тези моменти изключително важна роля играе студената вода на осъзнаването. Това е най-първата стъпка в приготвянето на лимонада, която не само ни стяга за действие, но и осезаемо разрежда киселостта на лимоновия сок.

Така се засилваме постепенно и към следващата стъпка – да повярваш във възможната сладост и на това, че имаш потенциала да я внесеш отново с живота си. Дори за най-големият любител на силните вкусови усещания неподсладена лимонада ще е изпитание за сетивата. Затова, за да стане лимоновия сок приятен, има нужда от малко сладост, от малко захар. Захарта, която ни дава надежда и вяра, че я има и другата страна на живота, колкото и да ни е кисело сега. Именно тя-сладостта на надеждата е една от основните съставки на лимонадата. Ако нея я нямаше, как изобщо щяхме да имаме сили да превърнем киселия лимонов сок в такава напитка на блаженството?

И ето, идва ред на ментата, на зеленинката в нашата лимонада. Ментата придава един особен свеж дъх. Дъх на земята, от която сме произлязли, дъх, който успокоява и сякаш нашепва: „Всичко е наред, и това ще мине”. За да минеш възможно най-безболезнено през дадено преживяване, безспорно е нужно спокойствие. Именно то ти позволява да бъдеш търпелив и да дадеш достатъчно време на себе си, толкова, колкото е необходимо, за да излизаш постепенно от киселостта, започвайки да забъркваш лимонада.

Последните съставки на тази класическа рецепта за лимонада са особено важни – резенчета лимони и кубчета лед. Именно те изострят сетивата ни и услужливо ни напомнят за лимонения сок, от който сме тръгнали, студената вода, с която сме били облети и прекрасната лимонада, която сме сътворили.

Нека не забравяме колко полезна е тази лимонада и сме благодарни за лимоните, които са ни били поднесени!

Валерия Иванова

Реклами