Симптоми и още нещо

images2Когато става въпрос за нашето физическо здраве в повечето случаи сме много внимателни. Следим за симптоми. Предупредили са ни, че идва грипна вълна, ние от своя страна започваме да се следим за болно гърло, за кашлица, за отпадналост. И взимаме някакви мерки. Витамини, чайове, компреси.
Когато обаче стане въпрос за нашето психично здраве, много често се държим все едно нищо не се е случило – не обръщаме внимание на безсънието, не обръщаме внимание на постоянната тревога и страхове, не обръщаме внимание на лошото настроение… като цяло пренебрегваме нещастието си.

Този вид „грип” обикновено се опитваме да го изкараме „на крак”. Само че той не работи като другите грипове и тялото ни не изработва антитела от само себе си. Често да глътнеш някакво хапче в тези случаи помага, но никак не решава целия проблем. Тук просто трябва да повторим ритуала около всички други болести – да чуем какво ни казват „симптомите”. И да вземем мерки.

Хайде, да си измислим няколко примера (без да си поставяме диагнози):

Усещам болка всеки път като преглъщам.

Какво мога да направя, за да се почувствам по-добре?
– Мога да пия чай;
– Да пия витамини;
– Да смуча ментови бонбони и т.н.

Всеки ден като отивам на работа стомахът ми е свит от притеснение.

Кои са тези неща от работата ми, които ме притесняват най-силно?
-Имам крайни срокове, които не знам дали ще мога да спазя.

Какво мога да направя, за да се почувствам по-добре?
– Да организирам максимално добре работата си;
– да си напомням периодично, че работата не е всичко в живота ми;
– да си напомням за другите сфери от работата си, в които се справям добре и т.н.

Ако гърлото ми не минава – какво правя? Отивам на лекар (забележете разликата – не отивам на врачка, не отивам „на приятелка”, не започвам да пия алкохол, не започвам да ям повече, не спирам да ям изобщо, не се затварям вкъщи в изолация и т.н.).

Ако тревогата ми не минава – какво правя? Отивам на психолог (забележете разликата – не отивам на врачка, не отивам „на приятелка”, не започвам да пия алкохол, не започвам да ям повече, не спирам да ям изобщо, не се затварям вкъщи в изолация и т.н.).

Не забравяйте, тялото ни и психиката ни са абсолютно неразривно свързани. Едното влияе на другото и обратно. И то не чрез някакви свръхестествени паранормални сили, а чрез съвсем простички химични съединения.

Важно е какво ядем, важно е какво пием, важно е колко спим, важно е какво си мислим, важно е какво чувстваме (забележете – чувствата не стават насила, не можеш по поръчка да си позитивен и по поръчка да си негативен), важно е какво правим и как си решаваме проблемите.

Ако ме боли гърло – дали ще отида до аптеката? Ако много се тревожа – дали (вие довършете).

Нека се грижим за себе си! Друг не може да се погрижи вместо нас (колкото и да се напъва :))!

Валерия Иванова

Advertisements