Симптоми и още нещо

images2Когато става въпрос за нашето физическо здраве в повечето случаи сме много внимателни. Следим за симптоми. Предупредили са ни, че идва грипна вълна, ние от своя страна започваме да се следим за болно гърло, за кашлица, за отпадналост. И взимаме някакви мерки. Витамини, чайове, компреси.
Когато обаче стане въпрос за нашето психично здраве, много често се държим все едно нищо не се е случило – не обръщаме внимание на безсънието, не обръщаме внимание на постоянната тревога и страхове, не обръщаме внимание на лошото настроение… като цяло пренебрегваме нещастието си.

Този вид „грип” обикновено се опитваме да го изкараме „на крак”. Само че той не работи като другите грипове и тялото ни не изработва антитела от само себе си. Често да глътнеш някакво хапче в тези случаи помага, но никак не решава целия проблем. Тук просто трябва да повторим ритуала около всички други болести – да чуем какво ни казват „симптомите”. И да вземем мерки.

Хайде, да си измислим няколко примера (без да си поставяме диагнози):

Усещам болка всеки път като преглъщам.

Какво мога да направя, за да се почувствам по-добре?
– Мога да пия чай;
– Да пия витамини;
– Да смуча ментови бонбони и т.н.

Всеки ден като отивам на работа стомахът ми е свит от притеснение.

Кои са тези неща от работата ми, които ме притесняват най-силно?
-Имам крайни срокове, които не знам дали ще мога да спазя.

Какво мога да направя, за да се почувствам по-добре?
– Да организирам максимално добре работата си;
– да си напомням периодично, че работата не е всичко в живота ми;
– да си напомням за другите сфери от работата си, в които се справям добре и т.н.

Ако гърлото ми не минава – какво правя? Отивам на лекар (забележете разликата – не отивам на врачка, не отивам „на приятелка”, не започвам да пия алкохол, не започвам да ям повече, не спирам да ям изобщо, не се затварям вкъщи в изолация и т.н.).

Ако тревогата ми не минава – какво правя? Отивам на психолог (забележете разликата – не отивам на врачка, не отивам „на приятелка”, не започвам да пия алкохол, не започвам да ям повече, не спирам да ям изобщо, не се затварям вкъщи в изолация и т.н.).

Не забравяйте, тялото ни и психиката ни са абсолютно неразривно свързани. Едното влияе на другото и обратно. И то не чрез някакви свръхестествени паранормални сили, а чрез съвсем простички химични съединения.

Важно е какво ядем, важно е какво пием, важно е колко спим, важно е какво си мислим, важно е какво чувстваме (забележете – чувствата не стават насила, не можеш по поръчка да си позитивен и по поръчка да си негативен), важно е какво правим и как си решаваме проблемите.

Ако ме боли гърло – дали ще отида до аптеката? Ако много се тревожа – дали (вие довършете).

Нека се грижим за себе си! Друг не може да се погрижи вместо нас (колкото и да се напъва :))!

Валерия Иванова

Advertisements

Благодаря ти за мейла, мила приятелко…

imagesБлагодаря ти за мейла, мила приятелко! В момента сме на толкова различни вълни и всичко, което ми казваш ми звучи като на чужд език. Но, мисля, че имаше смисъл от него, защото твоята гледна точка ми помогна да видя къде съм в момента, какво искам и не искам. Благодаря ти!

Казваш да направя нещата на инат. Не искам да правя нищо на инат. Уморена съм. Искам да правя това, което ми се прави. Не искам да правя нищо, което не ми се прави.

Казваш да обърна негативното в позитивно. Не искам. Не искам да отричам реалността, да я изкривявам и да се самозалъгвам. Не искам да зачерквам чувствата си и да им казвам „Не, вие не сте такива, вие сте други“.

Всъщност искам кръстопът. Не искам да виждам предначертан път и да се чувствам длъжна да го изпълня, защото някога си по някакъв си начин съм решила нещо си… Искам да съм свободна да тръгна навсякъде.

Не искам да мисля за бъдещето, искам да съм тук и сега и да се възползвам от тук и сега. От това какво чувствам сега, какво искам тук, в този момент.

Не искам да слагам етикети на себе си, на това, което казвам и на това, което мисля и чувствам. Нещо е такова каквото е. Точка. Без осъждане, без „а“, „но“, „че“, „обаче“.

Да, мейлът ми е негативен. Такъв е. Аз съм негативна. Такава съм. Това е част от мен. От личността ми (сега или по принцип). Имам право да бъда негативна. Имам пълното основание, по дяволите, да бъда негативна.

Може би искам да не знам. Сега се чувствам по-свободна. Всичко е възможно. Всяка посока е възможна, всяка дума е важна, всеки човек е интересен. Попивам като гъба това, което виждам, чувам, срещам. Чувствам се като малко дете, което гледа света със широко отворени очи и е ненаситно. Малките деца „не знаят“…

Искам да бръкна в черната вода и да видя какво ще изкарам от там. Сещаш ли се, мила приятелко, за тази приказка за Златка Златното момиче. Наскоро някой каза нещо и аз се сетих за нея. Помислих си, че може би реката и сменящите се цветове символизират сменящите се етапи в живота. От всеки етап можеш да изкараш нещо, стига да се престрашиш да се потопиш. Като бях малка винаги се питах какво ли е щяла да хване Златка Златното момиче, ако се беше потопила в другите води, а не в златната?!

Аз сега ще се потопя във водата (ако ще да е черната, негативната, депресивната, ядната, безперспективната) да видя какво ще хвана.

Благодаря ти, мила приятелко, за мейла. Наистина ми помогна много да си дам сметка къде съм. В мъглата. Всичко може да излезе пред мен. Нищо не се вижда и не се чува. Безброй варианти…

Из 2010г.