Седнах на своето столче и се сепнах от тетрадката, която ми беше поднесена като меню. „Хм, интересно, нестандартно, като че ли ми харесва”. И ето така започна моят един час с Бюфетъ.
От двете сладки неща в менюто беше останало само едното и по този начин се озовах пред чинийка със „Сладък салам”. Три парчета на що годе прилична цена. И една чаша кафе. Мислех да правя нещо друго в Бюфетъ, но накрая просто бях с Бюфетъ. Нямаше как иначе – интериорът напълно ме погълна.
Срещу мен стояха 5 гумени ботуша, закачени на стената. Два чифта и един самотен ботуш. За този, който няма време да обуе и двете си обувки. Тази идея ми хареса. Понякога може и да не дочакаме да открием втория си ботуш, така че по-добре да излезем навън и да се срещнем с Живота, пък макар и само с една обувка… Един сух крак е по-добре от два мокри…
Изобщо собствениците на това място явно не си падат много по комплектите. Погледът ми попадна върху чашката ми с кафе и нейната чинийка, която всъщност изобщо не беше нейна. Усмихнах се. Защо всичко трябва да е подредено, да си отива, да съответства? В живота най-често прилагаме еклектиката: взимаме оттук оттам, съшиваме го за досегашния си опит и гледаме да направим най-доброто с онова, което е в ръцете ни. Тук и сега. Ако за да си изпием кафето чакаме перфектната чашка за чинийката в шкафа, може и да си останем без кафе. Не е ли по-добре да грабваме възможностите, които ни се предоставят, макар и те да не съответстват на комплекта, който сме построили в главите си?
Колкото повече погледът ми обхващаше мястото, толкова повече въодушевлението ми растеше. Дори и лампите не съответстваха една на друга. Шарени бяха и столовете, напомняйки, че можеш да седнеш навсякъде – на червения стол, на зеления стол, на пейката – да сменяш места и да пробваш света…
И така неусетно си хапнах сладкия салам. За първи път опитвам такъв десерт. Бисквити, какао и ядки. Три неща, които обичам, едното от които не ми понася много добре. Но вярвам, че си заслужава понякога да прекрачиш някоя дребна непозволеност в името на простото и неподправено удоволствие.
Всичко беше толкова прекрасно и тъкмо планирах с кого ще дойда тук следващата петък вечер, когато ме лъхна миризмата на запалена цигара. Някой пушеше до мен и с това си действие бързо намали децибелите на ентусиазма ми. Поредното напомняне, че преди да отлетим към облаците и да направим крайното си заключение е добре да огледаме нещата още един път…
П.П. Още нещо за тези, които искат да прекарат своя един час с Бюфетъ – намира се на „Екзарх Йосиф” 44 в София.
Валерия Иванова
Oще нещо за 