Това е един наш български израз, който ние си знаем какво означава в най-общи линии… макар че много от областите в нашата страна имат съвсем различни мнения по въпроса какво точно представлява мерудията. Но това излиза малко извън темата.
Като цяло изразът описва някой, който си пъха носа навсякъде… интересува се от какво ли не, има мнение по всякакви въпроси и можеш да го видиш на всякакви неочаквания места и събития… Абе на всяка манджа мерудия…
Това, което често убягва от фокуса на вниманието покрай този израз, е всъщност идеята, че не на всяка манджа е необходимо да се слага мерудия…
Общо взето тази стара българска мъдрост внушава, че някои манджи са си хубави и вкусни и без да ги блъскаш с мерудия или каквито и да е други екзотични подправки. Че не е нужно всичко да знаеш, навсякъде да си, за всичко да имаш мнение и позиция, от всичко да си опитал.
Понякога няма нищо по-хубаво от простите неща. От това да си позволиш един рожден ден без шумни приятели, без вечери и тържествени обеди. Една събота вечер по домашни чехли, пред телевизора, пред компютъра, с книга в ръка или просто зяпайки в една точка. Има дни, в които вкусните манджи бледнеят пред простата, но вечно актуална филия с лютеница. Понякога толкова много ни нахранва следобед с някой стар и до болка познат приятел, с който просто споделяме най-прозаичните и ежедневни неща като това кой какво е сготвил миналия вторник и точно колко пъти е станал до тоалетната през нощта.
Дали понякога не ни е най-сладък простичкият чистосърдечен секс, без усукани на осем тела, дантелени сутиени, предизвикателно присвити очи и притеснения дали достатъчно добре се справяме.
Не е нужно всяка манджа да има мерудия, да е пиперлива и неповторима. Понякога изчистените вкусове са точно онова, което пази стомасите ни здрави. А най-хубавото е, че лесно може да ги сготвим отново!
Валерия Иванова
Oще нещо за 